Александрина Пендачанска: Можем да протестираме до откат, но важното са изборите
е един от най-ярките гласове в България – буквално и преносно. Голямата оперна певица не стопира да радва феновете на изкуството с огромните си функции, като след месеци на изолация ще можем да я гледаме и слушаме на 10 и 12 август в Летния спектакъл във Варна в " Макбет " на великия Верди. В рамките на " Варненско лято " тя ще е в ролята на Лейди Макбет, а неин партньор ще е най-успешният български баритон по международните подиуми Кирил Манолов. Диригент ще е маестро Найден Тодоров, а с помощта на шефа на Варненска опера – Даниела Димова, този празник за публика и реализатори ще стане възможен.
Но мотивът да поговорим с оперната прима през днешния ден е малко по-друг. Не е загадка, че Пендачанска е цивилен дейна. А ние, Момичетата, провокирани от нажежената конюнктура в страната, я потърсихме, с цел да разяснява митингите в България през погледа на един потвърдил се човек на изкуството. Артист, който въпреки огромната рецесия в културата през последните десетилетия, не стопира да има вяра в смяната. Днес повече от всеки път.
Казват, че българите сме толерантен народ. Какво тогава ни предизвика да излезем на улиците?
Александрина Пендачанска: Това, което ни предизвика за повторно в границите на седем години, е, че не можем към този момент да изтърпим да живеем в този морално-естетически крах, който ни мъчи вече тридесет години. Без в никакъв случай да преживеем същински катарзис, да назовем нещата, които са се случили по време на комунизма с същинските им имена, без да желаяме амнистия на поколенията преди нас. Срам поради тези, които по този начин грозно се гавриха с историята. Даже преди време един депутат заяви, че " Българска социалистическа партия поема вината, само че единствено с мезета " (б. ред. Филип Боков). Ние всички през тези 30 години сме жертва на този цинизъм, на този непреживян катарзис. Ако нещата бяха същински осъзнати и простени, в този момент щяхме да сме доста по-напред – и материално, и духовно. Ситуацията, в която живеем сега, е резултат от упадъка на неосъзнатото битие през годините. Държавата е завладяна от мафията. И това не е от през вчерашния ден. Това е развой, който се случва в последните 30 години. Беше в ръцете на Държавна сигурност, която се преструктурира в мафиотски структури. И те превзеха страната. А младежите, които са по площадите, казват, че не са съгласни да живеят в този неуместен публичен контракт.
Обвиняват младите обаче, че нямат политическа памет. Това не е ли по-добре? Ние, по-зрелите очевидци на " демократичните " събитията, сякаш се уморихме.
Александрина Пендачанска: Аз нямам никакви обвинявания към младите. Те няма за какво да имат политическа памет. Бъдещето фактически принадлежи на тях. Ние, възрастните, нямаме право да дефинираме живота на поколенията, които ще живеят интензивно в идващите двадесет, тридесет години. В последно време бяхме очевидци и на странни международни решения като Брекзит и избирането на Тръмп за президент. Ние, възрастните, имаме повече време за политика, мислим си, че знаем повече, само че най-после въпреки всичко взимаме неверни решения. Но сега в целия свят излиза наяве, че по този начин не може да се продължи и е време младите вече да вземат контрола над живота си.
Самата Вие от какво сте разочаровани? Защо протестирате?
Александрина Пендачанска: Аз съм разочарована, тъй като ние не можахме да се оправим. Ние направихме по този начин, че Гешев да се случи. Направихме по този начин, че Доган да си има страна. Всичко, което се случва, е резултат на това. Мафията си има страна. Ние се оставихме в техните ръце. Дали това ще се състои в завладяването на една плажна линия, или на бизнеса, на безучастното ни единодушие при безчинстването на прокуратурата, ние 40- и 50-годишните го допуснахме и носим виновността и отговорността за това. Не можахме да защитим нашето настояще и бъдеще. И по тази причина не е редно ние да имаме искания към младите, в случай, че не сме съумели. Да не приказваме, че и поколенията преди този момент напълно пък не са съумели.
Изненадани ли сте, че доста представители на културата у нас не показват гражданска позиция?
Александрина Пендачанска: Има няколко обяснения за това. Ситуацията не е доста ясна. Този митинг има опит да бъде овладян от президента Радев и Българска социалистическа партия. Те освен че не са опция на това държавно управление, само че са и първоизточник на проблемите с държавността. Тази партия постоянно е дърпала България на Изток, постоянно се е противяла на естественото европейско развиване на България. Нека в никакъв случай да не забравяме кой предложи Пеевски. ГЕРБ и Българска социалистическа партия са двете страни на една и съща монета. Сигурна съм, че и в двете партии има доста почтени хора, които нямат нищо общо с мафиотските структури, но във върхушките им се корени мафията.
И до момента в който свестните хора в България стачкуват, се надявам да има смяна, а не да се разпилее още веднъж силата, както се случи и 2013 година Този път има доста заинтригувани лица и групировки, които биха желали да яхнат митинга, в това число и хора в заточение като Божков. По правилата на правовата страна той не е наказан за закононарушенията си, само че в същото време е част от това статукво. От този октопод, който се е оплел с пипалата си към цялата страна. В момента присъстваме на мафиотски канибализъм. Нека да не се заблуждаваме, че митингът пази ползите на хора като Божков.
Тези неясноти към идеите и лицата на митинга пречат на множеството хора да се включат. Трябва да е ясно, ние не сме на една страна с Радев, Българска социалистическа партия и Божков. Нито с ГЕРБ и Гешев. Ние сме от другата страна. Ние сме тези, които не желаят да живеят по разпоредбите на мафията. Това е повода хората на културата да са по-обрани.
Ще се родят ли новите водачи от митингите? Или до момента не сме имали очи да ги забележим?
Александрина Пендачанска: Бих желала да има по-ярки водачи на този митинг, които да се трансфорат в новите политици на България. Можем да протестираме до обратен тласък по площадите, само че най-после това, което е значимо, са изборите. Ние имаме потребност да гласуваме за персони. При митинга от 2013 година се случи точно това – той не можа да излъчи водачи, лица, персони. Това е и огромен пропуск на " Да България ", защото формацията не съумя да приобщи всички хора, които са против мафията. Надявам се този път политическите сили като " Да България ", ДСБ и всички по-малки структури от десния набор да се трансфорат в едно общо политическо тяло, което да ангажира тези против мафията. За мен разделянето е двуполюсно – против мафията и с мафията, против Европа ли сме или сме с нея. Трябва консолидиране, приобщаване на всички здрави сили, с цел да стартираме с нова сила и с осъзнаването, че единствено и само всички дружно ще преборим октопода.
И още...
Но мотивът да поговорим с оперната прима през днешния ден е малко по-друг. Не е загадка, че Пендачанска е цивилен дейна. А ние, Момичетата, провокирани от нажежената конюнктура в страната, я потърсихме, с цел да разяснява митингите в България през погледа на един потвърдил се човек на изкуството. Артист, който въпреки огромната рецесия в културата през последните десетилетия, не стопира да има вяра в смяната. Днес повече от всеки път.
Казват, че българите сме толерантен народ. Какво тогава ни предизвика да излезем на улиците?
Александрина Пендачанска: Това, което ни предизвика за повторно в границите на седем години, е, че не можем към този момент да изтърпим да живеем в този морално-естетически крах, който ни мъчи вече тридесет години. Без в никакъв случай да преживеем същински катарзис, да назовем нещата, които са се случили по време на комунизма с същинските им имена, без да желаяме амнистия на поколенията преди нас. Срам поради тези, които по този начин грозно се гавриха с историята. Даже преди време един депутат заяви, че " Българска социалистическа партия поема вината, само че единствено с мезета " (б. ред. Филип Боков). Ние всички през тези 30 години сме жертва на този цинизъм, на този непреживян катарзис. Ако нещата бяха същински осъзнати и простени, в този момент щяхме да сме доста по-напред – и материално, и духовно. Ситуацията, в която живеем сега, е резултат от упадъка на неосъзнатото битие през годините. Държавата е завладяна от мафията. И това не е от през вчерашния ден. Това е развой, който се случва в последните 30 години. Беше в ръцете на Държавна сигурност, която се преструктурира в мафиотски структури. И те превзеха страната. А младежите, които са по площадите, казват, че не са съгласни да живеят в този неуместен публичен контракт.
Обвиняват младите обаче, че нямат политическа памет. Това не е ли по-добре? Ние, по-зрелите очевидци на " демократичните " събитията, сякаш се уморихме.
Александрина Пендачанска: Аз нямам никакви обвинявания към младите. Те няма за какво да имат политическа памет. Бъдещето фактически принадлежи на тях. Ние, възрастните, нямаме право да дефинираме живота на поколенията, които ще живеят интензивно в идващите двадесет, тридесет години. В последно време бяхме очевидци и на странни международни решения като Брекзит и избирането на Тръмп за президент. Ние, възрастните, имаме повече време за политика, мислим си, че знаем повече, само че най-после въпреки всичко взимаме неверни решения. Но сега в целия свят излиза наяве, че по този начин не може да се продължи и е време младите вече да вземат контрола над живота си.
Самата Вие от какво сте разочаровани? Защо протестирате?
Александрина Пендачанска: Аз съм разочарована, тъй като ние не можахме да се оправим. Ние направихме по този начин, че Гешев да се случи. Направихме по този начин, че Доган да си има страна. Всичко, което се случва, е резултат на това. Мафията си има страна. Ние се оставихме в техните ръце. Дали това ще се състои в завладяването на една плажна линия, или на бизнеса, на безучастното ни единодушие при безчинстването на прокуратурата, ние 40- и 50-годишните го допуснахме и носим виновността и отговорността за това. Не можахме да защитим нашето настояще и бъдеще. И по тази причина не е редно ние да имаме искания към младите, в случай, че не сме съумели. Да не приказваме, че и поколенията преди този момент напълно пък не са съумели.
Изненадани ли сте, че доста представители на културата у нас не показват гражданска позиция?
Александрина Пендачанска: Има няколко обяснения за това. Ситуацията не е доста ясна. Този митинг има опит да бъде овладян от президента Радев и Българска социалистическа партия. Те освен че не са опция на това държавно управление, само че са и първоизточник на проблемите с държавността. Тази партия постоянно е дърпала България на Изток, постоянно се е противяла на естественото европейско развиване на България. Нека в никакъв случай да не забравяме кой предложи Пеевски. ГЕРБ и Българска социалистическа партия са двете страни на една и съща монета. Сигурна съм, че и в двете партии има доста почтени хора, които нямат нищо общо с мафиотските структури, но във върхушките им се корени мафията.
И до момента в който свестните хора в България стачкуват, се надявам да има смяна, а не да се разпилее още веднъж силата, както се случи и 2013 година Този път има доста заинтригувани лица и групировки, които биха желали да яхнат митинга, в това число и хора в заточение като Божков. По правилата на правовата страна той не е наказан за закононарушенията си, само че в същото време е част от това статукво. От този октопод, който се е оплел с пипалата си към цялата страна. В момента присъстваме на мафиотски канибализъм. Нека да не се заблуждаваме, че митингът пази ползите на хора като Божков.
Тези неясноти към идеите и лицата на митинга пречат на множеството хора да се включат. Трябва да е ясно, ние не сме на една страна с Радев, Българска социалистическа партия и Божков. Нито с ГЕРБ и Гешев. Ние сме от другата страна. Ние сме тези, които не желаят да живеят по разпоредбите на мафията. Това е повода хората на културата да са по-обрани.
Ще се родят ли новите водачи от митингите? Или до момента не сме имали очи да ги забележим?
Александрина Пендачанска: Бих желала да има по-ярки водачи на този митинг, които да се трансфорат в новите политици на България. Можем да протестираме до обратен тласък по площадите, само че най-после това, което е значимо, са изборите. Ние имаме потребност да гласуваме за персони. При митинга от 2013 година се случи точно това – той не можа да излъчи водачи, лица, персони. Това е и огромен пропуск на " Да България ", защото формацията не съумя да приобщи всички хора, които са против мафията. Надявам се този път политическите сили като " Да България ", ДСБ и всички по-малки структури от десния набор да се трансфорат в едно общо политическо тяло, което да ангажира тези против мафията. За мен разделянето е двуполюсно – против мафията и с мафията, против Европа ли сме или сме с нея. Трябва консолидиране, приобщаване на всички здрави сили, с цел да стартираме с нова сила и с осъзнаването, че единствено и само всички дружно ще преборим октопода.
И още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ